Петър Дънов за любовта

Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието. Това отделяне е известно в Ангелския свят под названието зазоряване на човешката душа.
Душата излиза от своя Първоизточник като Божествен лъч и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която ¢ предстои.

Душата е вечна. Тя е така вечна, както Бог е вечен. Но докато Бог е абсолютно неизменен, душата непрекъснато се изменя, като по такъв начин се развива и добива нови качества.

Човешките души живеят и се движат в Бога. Те съществуват у Него във вечността, макар и да са се проявили в различни моменти. Те съществуват заедно, макар и да не са излезли едновременно от Бога; живеят един и същ живот, макар и да се различават. А различават се, защото всяка душа представлява едно състояние на Божественото съзнание.
Душите – това са различни състояния, в които Божественото съзнание се е проявило във време и пространство. Затова ние казваме: има само една Велика, Божествена душа, а всички други души са само нейни прояви. Всичко може да изчезне в света, но душите – никога. Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената душа, Божественото съзнание.

Днес хората не познават душата. Те не съзнават себе си като души, а като личности. Личността, това е физическият човек, а не истинското Себе – душата. Те познават и личностите на другите, а не душите им, които са истинските им ближни.

Но ако хората не вложат в съзнанието си идеята, че са живи, разумни души, ако те се съзнават все още като личности, като умове и сърца, като мъже и жени, няма нищо да постигнат. Всички тези форми на съзнанието са вече опитани.

Вложат ли обаче в съзнанието си, че са живи, разумни души, ще внесат нещо ново в живота си, ще му дадат нова насока. Защото при сегашното развитие на човека, няма по-високо състояние от състоянието на душата. То носи в себе си всички условия, всички възможности на Божествената Любов.

Петър Дънов за живота

Извор на Живота е Любовта. Любовта носи пълния Живот.

Животът става реален, когато човек познае Любовта.

Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и Живота. Ако не разбере Живота, не може да разбере и времето, в което той протича като непреривен процес. Ако не разбере времето, той ще изгуби музикалния ритъм на Живота и ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен.

Най-великото нещо извън Любовта е Животът. Животът е плод на Любовта. Но Любовта и Животът не са едно и също нещо.

В Живота постоянно се извършват два процеса: единият процес е процес на съграждане, а другият – процес на рушене. В Любовта тези два процеса не съществуват. Тя е нещо чисто и единно. В Живота обаче има диференциране.

Животът без Любов няма никакъв смисъл. Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания.

Животът не може да се прояви без Обич. Живот без Обич няма. Първият път, по който Животът тръгва, е Обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Смисълът на Живота е в това – да обичаш и да те обичат.

Животът представлява усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, казваме, че Животът се изразява в своето елементарно състояние като временен живот. Временният живот обаче е само сянка на Живота или най-малката проекция на Целокупния живот. Вечният Живот съдържа безкрайни възмож­ности. Той носи всички условия за разумно растене. А под Целокупен живот се разбира общата Мирова душа, която се проявява в цялата Жива Природа. Нашите души са части или удове на тази Велика душа.

Биография на Учителя Беинса Дуно

1864

На 11 юли (Петровден) 1864 г. около 12 ч. по обед в село Хадърча (сега Николаевка, на 30 километра северозападно от град Варна) се ражда Петър Константинов Дънов. Той е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Чорбаджи Атанасова, които преди това имат син Атанас и дъщеря Мария.

През 1872 година постъпва в Основно българско училище в село Хадърча, което е закрито по време на Руско-турската освободителна война, 1877-78 година.

1880

След освобождението на България от турско робство завършва Петокласна мъжка гимназия във Варна.

На 25 юли* (по-нататък в текста със знака * е означен старият стил на летоброене по Юлианския календар) 1886 година завършва Американско научно-богословско училище в град Свищов.

Две години учителства в местното училище на село Хотанца, Русенско.

През август 1888 година заминава за Съединените Американски Щати.

1890

На 15 октомври 1890 година завършва подготвителен семинар по теология към факултета в град Медисън, щата Ню Джърси.

През 1891-93 година е редовен студент в Богословския факултет на Бостънския университет. Дипломира се на 7 юни 1893 година.

На 3 февруари 1894 година завършва едногодишен курс по медицина.

По време на седемгодишния си престой в САЩ вероятно влиза във връзка с окултните общества на Теософите и Розенкройцерите, които по това време фокусират вниманието на западната духовна интелигенция.

През 1895 година (на тридесет и една годишна възраст) се завръща в България и до 1899 година прекарва в уединение и дълбока вътрешна работа. Живее предимно при рождената си сестра Мария във Варна.

През 1896 година във Варна издава книгата "Наука и възпитание", съдържаща основните му философски идеи, които впоследствие развива и обяснява в своето учение.

На 7 март* 1897 година (на тридесет и три годишна възраст) в село Тетово, Русенско, има мистично преживяване, което му разкрива неговата духовна мисия заедно с окултното име Беинса Дуно.

През 1897 година във Варна издава брошурата " Хио-Ели-Мели- Месаил" - поредното мистично послание на Духа.

През 1898 година произнася пред благотворителното дружество "Майка" във Варна беседата "Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско", което е апел към социално-духовно самоутвърждение.

От 1898 година започва кореспонденция с първите си ученици: Пеньо Киров от град Бургас, д-р Георги Миркович от град Сливен и Мария Казакова от град Велико Търново.

На 13 февруари* 1899 година във Варна записва Десетте свидетелства Господни, а на 24 февруари - Божието обещание. На 28 февруари* 1899 година в Бургас подписва заедно с учениците си Пеньо Киров и Тодор Стоименов отговорите на Десетте свидетелства.

През 1899-1900 година живее при свещеник Константин Дъновски в град Нови Пазар.