Петър Дънов за живота

Извор на Живота е Любовта. Любовта носи пълния Живот.

Животът става реален, когато човек познае Любовта.

Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и Живота. Ако не разбере Живота, не може да разбере и времето, в което той протича като непреривен процес. Ако не разбере времето, той ще изгуби музикалния ритъм на Живота и ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен.

Най-великото нещо извън Любовта е Животът. Животът е плод на Любовта. Но Любовта и Животът не са едно и също нещо.

В Живота постоянно се извършват два процеса: единият процес е процес на съграждане, а другият – процес на рушене. В Любовта тези два процеса не съществуват. Тя е нещо чисто и единно. В Живота обаче има диференциране.

Животът без Любов няма никакъв смисъл. Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания.

Животът не може да се прояви без Обич. Живот без Обич няма. Първият път, по който Животът тръгва, е Обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Смисълът на Живота е в това – да обичаш и да те обичат.

Животът представлява усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, казваме, че Животът се изразява в своето елементарно състояние като временен живот. Временният живот обаче е само сянка на Живота или най-малката проекция на Целокупния живот. Вечният Живот съдържа безкрайни възмож­ности. Той носи всички условия за разумно растене. А под Целокупен живот се разбира общата Мирова душа, която се проявява в цялата Жива Природа. Нашите души са части или удове на тази Велика душа.